дек. 9, 2019
712 Views

Как да реформираме днешния нечестен капитализъм?

„Ясно е, че… онези държави, в които средният елемент е голям и по възможност по-силен от другите два [богатите и бедните] взети заедно, или при всички случаи по-силен от всеки един от тях поотделно, имат всички шансове да са добре организирани.”

Така Аристотел обобщава своя анализ за гръцките градове-държави.

Стабилността на това, което сега бихме нарекли „конституционна демокрация“, зависи от размера на средната й класа. Не е случайно, че САЩ и Великобритания, дългогодишни стабилни демокрации, които днес се поддават на демагогия, са най-неравностойните от западните страни с високи доходи. Аристотел, разбираме, е бил прав, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Анализът на Уулф за „нечестния капитализъм“ стига до заключението, че „имаме нужда от динамична капиталистическа икономика, която дава на всички оправдано убеждение, че могат да споделят ползите. Вместо това все по-често изглежда имаме нестабилен рентиерски капитализъм (монополизация на достъпа до всякакъв вид собственост и извличане на значителни печалби без принос към обществото – бел. прев.), отслабена конкуренция, слаб растеж на производителността, голямо неравенство и, неслучайно, все по-деградираща демокрация.”

Какво трябва да се направи, пита Уулф?

Отговорът не е да отхвърляме пазарната икономика, да отменим глобализацията или да спрем технологичните промени, а да направим това, което е правено много пъти в миналото: да реформираме капитализма.

bulpress tv

“Това е аргументът, който изтъкнах в неотдавнашен дебат с бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис относно това дали либералният капитализъм трябва да бъде запазен. Всъщност твърдя, че ако искаме всичко да остане същото, всичко трябва да се промени, както пише италианският автор Джузепе Томази ди Лампедуза. Ако искаме да запазим свободата и демокрацията си, ние трябва да приемем промените. Ето пет области, с които трябва да се захванем“, посочва той.

На първо място Уулф поставя конкуренцията.

Книгата на Томас Филипон „Голямото обръщане” показва колко много конкуренцията е отслабнала в САЩ. Това не е резултат от неизбежни сили, а от политически избор, особено изоставянето на активната политика в полза на конкуренцията. Пазарите в САЩ станаха по-малко конкурентни: концентрацията е висока, лидерите са се окопали, а нормата на печалба е прекомерна. Нещо повече, тази липса на конкуренция навреди на потребителите и работниците в САЩ: тя доведе до по-високи цени, по-ниски инвестиции и по-слаб растеж на производителността.

В статия за намаляване на неравенствата от безценната колекция „Отвъд Brexit: Програма за икономическа реформа в Обединеното кралство“ Расъл Джоунс и Джон Луелин твърдят, че концентрацията и надценките също са се увеличили във Великобритания.

През последното десетилетие Amazon, Apple, Facebook, Google и Microsoft заедно са осъществили над 400 придобивания в световен мащаб. Доминиращите компании не трябва да могат да закупуват потенциални конкуренти по свое усмотрение. Подобна пазарна и политическа сила е неприемлива. Подобряването на политиката за конкуренцията трябва да започне от допускането, че сливанията и придобиванията трябва да бъдат правилно обосновани.

Второ, финансите. Един от най-поразителните изводи на проф. Филипон е, че цената на финансовото посредничество в САЩ не е спаднала през последните 140 години, въпреки технологичния напредък. Този застой в разходите, уви, не означава финансова стабилност. Има също така доказателства, че сега просто има твърде много кредит и дълг. И тук съществуват радикални решения: да се повишат значително капиталовите изисквания за банковите посредници, като същевременно се намалят нормативните интервенции; и най-важното, елиминиране на данъчното приспадане на лихвите, за да се постави дълговото финансиране наравно с това чрез акции.

Трето, корпорациите. Акционерното дружество с ограничена отговорност беше страхотно изобретение, но също така е силно привилегирована организация. Тесният фокус върху максимизиране на стойността за акционерите изостри лошите странични ефекти. Както докладът на Британската академия „Принципи за целенасочен бизнес“ твърди, „целта на бизнеса е да решава проблемите на хората и планетата печелившо, а не да печели от причиняване на проблеми“. Това е очевидно. Освен това е безнадеждно да разчитаме само на регулацията да ни спаси от последствията на късогледото бизнес поведение, особено когато бизнесът използва огромните си ресурси за лобиране. Американската Кръгла бизнес маса призна това. Нужни са ни нови закони, за да се извършат необходимите промени.

Четвърто, неравенството. Както предупреждава Аристотел, отвъд определена точка неравенството е разяждащо. То прави политиката далеч по-откъслечна, подкопава социалната мобилност, отслабва съвкупното търсене и забавя икономическия растеж. Хедър Буши разказва за всичко това с убедителни подробности. За справяне с неравенството ще е необходима комбинация от политики: проактивна политика в областта на конкуренцията; атаки срещу избягването и укриването на данъци; по-справедливо споделяне на данъчната тежест, отколкото то е сега в много демокрации; повече разходи за образование, особено за най-малките; и активни политики на пазара на труда, съчетани с прилични минимални заплати и данъчни кредити. САЩ имат слабо участие на работната сила сред хората в активна възраст, въпреки нерегламентираните пазари на труда и минималната социална държава. Възможно е да имаме далеч по-добри резултати.

И накрая, демокрациите се нуждаят от обновяване. Вероятно най-важните притеснения са за ролята на парите в политиката и начина, по който работят медиите. Парите купуват политиците. Това е плутокрация, а не демокрация. Зловредното въздействие на фалшивите новини (които са обратното на това, което смята американският президент) също е ясно. Имаме нужда от публично финансиране на партиите, пълна прозрачност на частното финансиране, както и далеч по-широко използване на консултативните форуми.

Без политическа реформа малко от онова, от което се нуждаем, ще се случи. Ако нещата останат такива, каквито са, икономическото и политическо положение вероятно ще се влошават, докато нашата система на демократичен капитализъм се разпадне изцяло или частично. Каузата в такъв случай е голяма. Такава е и спешността. Не трябва да приемаме статуквото. То не работи и трябва да се промени.

Източник Инвестор.бг

Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Категория:
Общество

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *