Стефан Пройнов: Знаете ли за тази находка тежаща над половин тон?

0
1816

Стефан Пройнов: Знаете ли за тази находка тежаща над половин тон?

Стефан Пройнов: А знаете ли какво се случва с такива монети и как влияят на пазара?
Стефан Пройнов: В земите на днешна Турция има останки от всички епохи и цивилизации Преди няколко години една случка избухнаха по много нумизматични форуми става дма за тази находка.

Търсач на съкровища с машина среден клас garret euro ace 350 засича колективна находка на монети тип тетрадрахми на Атина монетите са над 45 000бр. , около 560 монетите са открити до град Konya. Такива монети в зависимост качеството им се продават от няколко стотин до няколко хиляди долара.

Естествено такава находка насища за дълъг период нумизматичните среди по темата Атина и цените падат, но с времето ще се изваждат все по-добри екземпляри от нея на пазара.

Стефан Пройнов твърди, че голяма част от монетите са отплували по вода директно към САЩ където е най-големият пазар на монети в света. Най-голяма бройка са продаден на аукционна къща Херитейч в Америка, но знаят как да ги продават и как да ограничат спада в цените и да влияят на насищането.

Обикновено на нумизматичният пазар се правят и големи спекули от играчи в комбина с аукционните къщи такива обеми трудно се продават, защото и нумизматичният пазар е подвластен на закона за търговията „цената на една стока се сформира според търсене и предлагане” следователно големите аукциони къщи след като изкупят един голям обем монети като този бързо насищат колекционерският интерес, но това само малко на брой продадени на добра цена монети какво правят в такъв случай?

Стефан Пройнов, експерт на антични древни предмети и монети, твърди, че се създават спекулативни цени например аукционната къща пуска да се продават няколко лота от този тип монети на средно качество и създава фиктивни наддавания с подставени лица, които ако монетите струват примерно 1000 долара те ги купуват за по 10 000- 15 000 долара така експерти като мен както и търговци и свободни спекуланти виждат, че цените на този тип монети рязко са скочили като всеки спекулант започва да души както се казва за такива монети тогава от аукционната къща чрез подставени лица пускат няколко лота по няколко стотин монети на черният пазар и така търговците усетили, че са късметлии ги изкупуват на високи цени и тръгват да ги предлагат на аукционните къщи и те от своят страна им казват, че нямат интерес от тези монети и така търговците разбират, че са били измамени, а някои дори не разбират – отчитат информацията за голяма находка, която са научили в последствие, че наситил пазара и така се оженват за своята покупка за дълго време.
Стефан Пройнов: В учебниците по икономия срещу думата информация пише ”най-жизненият икономически продукт”.

От мой приятел търгуващ с дълготрайни активи на Борсата на New York, Съединени щати Wall Street научих една мъдрост и правило: „Стефан, когато аз нямам нужната информация по една сделка колкото и печеливша да изглежда, аз оставам просто наблюдател”. Но има и една друга приказка „че ако видиш богат евреин да скача през прозореца на висока сграда скочи и ти като със сигурност той знае какво прави, а ти ще изкараш пари“.

Именно заради тази черта на хората да гледат какво правят богатите се получават и такива измами – богатите да ограбват от време на време тези дето ги следват. В това има дълбока пазарна философия и малцина ще ме разберат. Нарича се постригване на жаргон.

В стари времена нашите прадядовци имат една приказка: ”Една овца не я ли подстригваш тя маранясва”. На практика разболява се от топлината и мира. Стефан Пройнов: Не си мислете, че търсачът, който е извадил тази находка се е замогнал, а най-вероятно парите, които е спечелил от продажбата по един или друг начин вече са му ги взели по-богатите и сега пак търси монети. Както казват „един вълк изял едно агне на една поляна и седем години обикалял мястото, спомняйки си какво вкусно агънце си е хапнал там. Но уви вече агне няма там”.

Такива големи находки са трупани с много мъдрост и прахосвани с много простотия.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук